"Четиримата мускетари на кака" Приключение Първо

Приключение Първо:

И се излюпихме

 

Никой бозайник никога няма да разбере ужаса и болката на излюпването.

Яйцето е най-прекрасното място на света. То е топло и сигурно и докато си вътре, нищо страшно не може да ти се случи.

В яйцето можеш да сънуваш с часове прекрасни сънища, а като се събудиш, да си разказваш интересни приказки. Всеки ден, от сутрин до вечер може да е запълнен с прекрасни неща.

А когато поотраснеш, започваш да чуваш гласа на мама и на братчетата си. Започваш да мърдаш, заедно със своето яйце и да усещаш как и те мърдат до теб.

Родното яйце е нещо свято, нещо любимо, нещо, което не би заменил за нищо на света и без съмнение възнамеряваш да прекараш целия си живот в него.

Но точно тогава, тъкмо когато си започнал да мърдаш с яйцето и да чуваш мама и братчетата, най-страшното съмнение е посято в главата ти.

Мама разказва, че тя вече от много време не живее в яйце, а съвсем скоро ти също ще излезеш от твоето.

Да изляза от моето ли? Никога! Да не ми е името Пийп, ако някога изляза от това прекрасно, топло, уютно яйце.

Вярно е, че вече съм големичък и трябва да се навеждам, за да се събера. Вярно е, че яйцето предателски отеснява с всеки изминал ден, но аз никога, никога няма да изляза от него, никога няма „да се излюпя”. Ух, че гадно звучи дори да го кажеш.

Моят брат, Чурулик е на абсолютно същото мнение. Двамата сключихме споразумение никога да не се излюпваме, така че няма начин.

Мама много се смя, когато чу за решението ни.  Чурулинка и Пипинка също се смяха. Те са по-малки и знаят, че докато не се излюпим ние с Чурулик, няма как да се излюпят и те.

Когато повярва, че наистина няма да се излюпим, Чурулинка всъщност малко се разочарова. В яйцето никой нямаше да види колко е красива и и да и се възхити, а за момичетата това има смешно голямо значение. Но дори тя предпочиташе да не се лишава от удобството на черупката.

С Чурулик тъкмо обсъждахме да организираме подписка против излюпването сред всички яйца от люпилото, когато стана нещо невероятно страшно.

Чурулик измрънка:

-Ух, че стана тясно това яйце! Как не го е срам? Само да успея някак да си сместя главата, че съвсем съм се сгънал...

Чу се хрущене. После пронизителните писъци на Чурулик:

-Неееее! Не се чупи! Чуваш ли, бе яйце!? Не се чупи, ти казвам! Аааааа! Студено ми е! Толкова ми е студено! Замръзвам! Треперя! Мамоооо! Това ти ли си? Ауууу, че си голяма! Много ме е страх, мамо! Умирам то страх! Ужасно ми е студено! И това студеното влиза в мен! Не знам от къде влиза, но  усещам как се движи в мен, как кара и мен да се движа! Да изляза съвсем от яйцето ли? Не! Не искам! Така  ми е добре. Не е нужно да излизам от яйцето. Мисля да си ходя цял живот с черупката, нищо че главата ми стърчи. Но все пак, ужжжжжжжассссссссно ми е сссссстудено, мамо! Ти ккккак жжжживеешшш без яйце? Акккко иззззляззза щщщще ссссе ссссстоппппля? Мислиш ли? Ссссигурна ли си? Ттттти ще ме ссссстоплиш? Можеш ли? Идвам, мамоооо! Проклета черупка! Махай се! Махай се, ти казвам! Ух, че е здрава! Сега е здрава, а като трябваше, се счупи! Мамо, а как да дойда? Такова... като нямам яйце, не мога да се търкалям. А и онова студеното ми тежи и ме натиска към земята. Ти ще ми помогнеш, а аз само да ритам? Сигурна ли си? Добре, мамо!

Ауч! Яяяяяя! Аз се преместих! Колко е топличко при теб, мамо!

От любопитство мръднах малко по към тях с яйцето и край ушите ми се чу такова пронизително хрущене, че изведнъж нищо друго на света, освен него, нямаше значение. Черупката ми се счупи. Само една малка дупчица. Не е нужно да излизам. Но през дупчицата започна да влиза нещо студено, нещо страшно, което започна да влиза през клюна ми и да кара цялото ми тяло да се свива и разпуска. Зави ми се свят. Усетих най-пленяващия и  силен аромат на света-въздух. След първоначалното замайване, вероятно се  пристрастих. Хареса ми. Исках още и още. Опасявам се, че вече не можех без това студеното и ... сухото. Досега всичко край мен винаги беше мокро, а това е съвсем, съвсем сухо. В яйцето беше тясно и нямаше достатъчно от него. Освен това беше трудно да се свивам и разпускам. Разшавах се малко и се оказах насред купчина счупени черупки. Целият мокър насред това сухото и студеното. Но от него имаше толкова много, че можех да се свивам и разпускам на воля и това ми хареса, беше единственото хубаво нещо сред цялата бъркотия, в която се бях озовал.

Мама обеща да ме стопли и като ми каза да ритам, ме бута с клюна си, докато стигнах до нея. Тогава за пръв път видях Чурулик. Беше още мокър и грозен и му беше студено и не смееше да ме погледне в очите. Той първи беше предал договора ни. Мама ме гушна и започна да ми подрежда перцата. Така останахме до вечерта, когато тя, въпреки протестите ни, заяви, че е гладна и ни остави сами в гнездото. Точно тогава се случи. Едно огромно нещо ни взе от гнездото и ни премести в друго, по-малко гнездо, където бяхме само двамата. Другите яйца и мама ги нямаше. Сложиха ни на много светло място. Никога досега не бях виждал такова. Светлото беше и топло. Така приятно топло! Две топли юрганчета легнаха върху мен и Чурулик. Почувствахме се съвсем като в яйцата си и уморени след толкова много емоции, бързо заспахме.

     Приключение Второ

Запознахте ли се вече с четиримата мускетари на кака?

Повече за тях тук.

Можете да купите книжката тук.

Видяхте ли  романа "Опера"?

Можете да го купите от тук.