"Четиримата мускетари на кака" Приключение Второ

Приключение Второ:

Първият ден

Събуждам се и нещо не е наред. Прекалено силно и ясно осезаемо, е различно.

Опъвам си крачетата, за да се опъна доколкото мога в яйцето и тогава... тогава... о, ужас! Яйцето го няма! Черупката я няма! Аз се излюпих! Господи, аз се излюпих и да пръв път се събуждам навън, не в черупката. Ужас!

Навън поне вече е  топло. Не ми е студено като вчера. Само ако не беше това дразнещо светло нещо в очите ми. Надигам леко главичка и я подпирам на човчицата си. Главичката ми е много тежка, а и още ми се спи. Ужасно много ми се спи!

До себе си чувам нечие дишане. Мама? Не, мама не диша така, аз добре познавам дишането на мама. Въпреки съня, който още не си иска да си отиде, успявам да отворя едно оченце. Чурулик! До мен е Чурулик!  Колко е хубаво да видиш някой познат, някой свой, когато за пръв път се събудиш на ново, съвсем различно място.

-Чурулик! Чурулик! Събуждай се, Чурулик! Веднага се събуждай, чуваш ли!

Чурулик стреснато се надига:

-Какво? Къде? Защо? Кой?

Няколко секунди се оглежда невярващо наоколо. Навярно мисли, че сънува. И после изведнъж:

-Майчице! Мамичко! Къде ми е яйцето? Искам си яйцето! То си е мое! Само мое! Мамооооо! Мамоооо! Къде си, мамо? Искам си яйцето, чуваш ли, мамо?

-Чурулик! Чурулик!-яз съм се събудил първи, чувствам се по-голям и по-зрял и те опитвам да го успокоя-стига си писукал, Чурулик! Стига си писукал! Чуваш ли? Ние се излюпихме! Приеми го! Примири се! Вече няма как да се върнем в яйцата!

Чурулик навежда главичка и я подпира на човчицата си като мен. Диша тежко и се оглежда уплашено.

Като го гледам такъв, неговият страх се предава и на мен. И аз започвам да дишам тежко и да гледам уплашено.

Дишаме тежко и гледаме уплашено. Дишаме тежко и гледаме уплашено. Дишаме тежко и гледаме уплашено.

Става ни скучно да дишаме тежко и гледаме уплашено, въздъхваме и се поглеждаме.

-Пийп, ами като така и така сме се излюпили, какво трябва да правим? Имам предвид, ти питал ли си мама пилетата какво правят като се излюпят?

-Не знам, Чурулик. Но мама ни оставяше понякога сами, за да кълве. Казваше, че ако не кълве, не може да живее.

-Ооооо! Ами тогава да кълвем, Пийп!

-Какво да кълвем?

-Не знам. Вероятно просто трябва да кълвем. Странно е как досега не сме кълвали нищо, а още сме живи.

-Да,Чурулик, странно е, съгласен съм.

-Пийп?

-Да, Чурулик?

-Пийп, а ти знаеш ли всъщност как се кълве?

-Не, Чурулик, идея нямам. На мама и тракаше човката като кълвеше.

-Ами тогава и ние да тракаме, пък ще видим, а Пийп?

-Добре, Чурулик, да тракаме.

Мъчим се да тракаме. Мъчим се да тракаме. Мъчим се да тракаме.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Моята човка трака най-добре като я удрям в земята.

-Тогава да ги удряме в земята, Чурулик!

Удряме ги в земята. Удряме ги в земята. Удряме ги в земята.

-Чурулик?

-Да, Пийп?

-А докога ще... Имам нещо в човката! Имам нещо в човката, какво да правя?

-Не знам, Пийп.

-Сякаш е... вкусно.

-Какво е „вкусно” , Пийп?

-Не знам. Но искам да го глътна. Много искам да го глътна. Да го глътна ли Чурулик?

-Не знам, Пийп, пробвай. Може пък да ти хареса.

-Ихаааа! Страхотно е да се гълтат тези неща. Нали знаеш онова усещане за празно в гушката, Чурулик?

-Да, Пийп.

-Тези неща го запълват.

-Тогава да кълвем и да гълтаме, Пийп!

Кълвем и гълтаме. Кълвем и гълтаме. Кълвем и гълтаме.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Моята гушка май се напълни. Трябва ли още да кълва и да гълтам?

-Не знам, Чурулик, но аз не мога повече. Спирам.

-И аз спирам, Пийп!

Седим и гледаме тъпо наоколо. Седим и гледаме тъпо наоколо. Седим и гледаме тъпо наоколо.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Ти имаш ли онова странно усещане в краченцата? Сякаш искат да се изправят под теб.

-Мисля, че да, Пийп.

-Трябва ли да се изправим, Чурулик?

-Не знам, Пийп.

-Можем за опитаме, а?

-Да опитаме, Пийп!

-Ей, Чурулик, аз ходя! Виж ме! Виж ме! Аз ходя!

-И аз, Пийп! И аз ходя! Виж ме! Виж ме!

Ходим. Ходим. Ходим.

-Какво е това, Чурулик?

-Не знам, Пийп. Огромно е. По-голямо от  мама. Мислих, че нищо не е по-голямо от мама.

-И аз така, Чурулик.

-Май то ни взе от мама, като се излюпихме, Пийп.

-Май да, Чурулик. Ей! Ей! Какво ме? Как смееш? Не ми натискай главичката, чуваш ли? Не искам пък да си вкарвам човката там. Гъл гъл гъл. Чурулик, то е хубаво, Чурулик! Не се дърпай! Онази сухота в гърленцето... изчезва.

-Мисля, че пием вода, Пийп, мама беше споменала нещо.

-Май да, Чурулик.

Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода. Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода. Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода.

Вик   привлича вниманието ни.

-Помооощ! Помооощ! Помооощ! Пусни ме, голямо нещо! Веднага ме пускай, ти казвам! Помооощ! Къде съм? Студено ми е! Много ми е студено!

-Чурулинке!

-Пийп, и аз се излюпих. Много е страшно навън, Пийп!

-Не бой се, Чурулинке, няма страшно! Сега ще те завият и ще се стоплиш.

Двамата с Чурулик се суетим около нея.

-Аааааа! Ааааааа! Ааааааа! Къде ме носите, бе? Помооощ!

-Пипинке! Не се бой! Няма страшно! Сега ще се стоплиш! Ей сега!

Двете заспаха. С Чурулик обикаляме край тях и ги пазим. Нали сме големи братя.

Приключение Първо                                                     Приключение Трето

 

"Опера" и "Четиримата мускетари на кака" достъпни за безплатно четене

Във връзка с Десетдневката на българската е-книга, обявена от фондация Буквите, библиотеката им е достъпна за безплатно четене от днес, 14.04 до 23.04. На този адрес можете да прочетете безплатно "Опера": http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=194

А тук е и "Четиримата мускетари на кака": http://e-knigi.eu/ebook.php?pid=201

Разбира се, може да използвате възможността да прегледате и другите им книги :)

Поздрави! 

"Четиримата мускетари на кака" Приключение Първо

Приключение Първо:

И се излюпихме

 

Никой бозайник никога няма да разбере ужаса и болката на излюпването.

Яйцето е най-прекрасното място на света. То е топло и сигурно и докато си вътре, нищо страшно не може да ти се случи.

В яйцето можеш да сънуваш с часове прекрасни сънища, а като се събудиш, да си разказваш интересни приказки. Всеки ден, от сутрин до вечер може да е запълнен с прекрасни неща.

А когато поотраснеш, започваш да чуваш гласа на мама и на братчетата си. Започваш да мърдаш, заедно със своето яйце и да усещаш как и те мърдат до теб.

Родното яйце е нещо свято, нещо любимо, нещо, което не би заменил за нищо на света и без съмнение възнамеряваш да прекараш целия си живот в него.

Но точно тогава, тъкмо когато си започнал да мърдаш с яйцето и да чуваш мама и братчетата, най-страшното съмнение е посято в главата ти.

Мама разказва, че тя вече от много време не живее в яйце, а съвсем скоро ти също ще излезеш от твоето.

Да изляза от моето ли? Никога! Да не ми е името Пийп, ако някога изляза от това прекрасно, топло, уютно яйце.

Вярно е, че вече съм големичък и трябва да се навеждам, за да се събера. Вярно е, че яйцето предателски отеснява с всеки изминал ден, но аз никога, никога няма да изляза от него, никога няма „да се излюпя”. Ух, че гадно звучи дори да го кажеш.

Моят брат, Чурулик е на абсолютно същото мнение. Двамата сключихме споразумение никога да не се излюпваме, така че няма начин.

Мама много се смя, когато чу за решението ни.  Чурулинка и Пипинка също се смяха. Те са по-малки и знаят, че докато не се излюпим ние с Чурулик, няма как да се излюпят и те.

Когато повярва, че наистина няма да се излюпим, Чурулинка всъщност малко се разочарова. В яйцето никой нямаше да види колко е красива и и да и се възхити, а за момичетата това има смешно голямо значение. Но дори тя предпочиташе да не се лишава от удобството на черупката.

С Чурулик тъкмо обсъждахме да организираме подписка против излюпването сред всички яйца от люпилото, когато стана нещо невероятно страшно.

Чурулик измрънка:

-Ух, че стана тясно това яйце! Как не го е срам? Само да успея някак да си сместя главата, че съвсем съм се сгънал...

Чу се хрущене. После пронизителните писъци на Чурулик:

-Неееее! Не се чупи! Чуваш ли, бе яйце!? Не се чупи, ти казвам! Аааааа! Студено ми е! Толкова ми е студено! Замръзвам! Треперя! Мамоооо! Това ти ли си? Ауууу, че си голяма! Много ме е страх, мамо! Умирам то страх! Ужасно ми е студено! И това студеното влиза в мен! Не знам от къде влиза, но  усещам как се движи в мен, как кара и мен да се движа! Да изляза съвсем от яйцето ли? Не! Не искам! Така  ми е добре. Не е нужно да излизам от яйцето. Мисля да си ходя цял живот с черупката, нищо че главата ми стърчи. Но все пак, ужжжжжжжассссссссно ми е сссссстудено, мамо! Ти ккккак жжжживеешшш без яйце? Акккко иззззляззза щщщще ссссе ссссстоппппля? Мислиш ли? Ссссигурна ли си? Ттттти ще ме ссссстоплиш? Можеш ли? Идвам, мамоооо! Проклета черупка! Махай се! Махай се, ти казвам! Ух, че е здрава! Сега е здрава, а като трябваше, се счупи! Мамо, а как да дойда? Такова... като нямам яйце, не мога да се търкалям. А и онова студеното ми тежи и ме натиска към земята. Ти ще ми помогнеш, а аз само да ритам? Сигурна ли си? Добре, мамо!

Ауч! Яяяяяя! Аз се преместих! Колко е топличко при теб, мамо!

От любопитство мръднах малко по към тях с яйцето и край ушите ми се чу такова пронизително хрущене, че изведнъж нищо друго на света, освен него, нямаше значение. Черупката ми се счупи. Само една малка дупчица. Не е нужно да излизам. Но през дупчицата започна да влиза нещо студено, нещо страшно, което започна да влиза през клюна ми и да кара цялото ми тяло да се свива и разпуска. Зави ми се свят. Усетих най-пленяващия и  силен аромат на света-въздух. След първоначалното замайване, вероятно се  пристрастих. Хареса ми. Исках още и още. Опасявам се, че вече не можех без това студеното и ... сухото. Досега всичко край мен винаги беше мокро, а това е съвсем, съвсем сухо. В яйцето беше тясно и нямаше достатъчно от него. Освен това беше трудно да се свивам и разпускам. Разшавах се малко и се оказах насред купчина счупени черупки. Целият мокър насред това сухото и студеното. Но от него имаше толкова много, че можех да се свивам и разпускам на воля и това ми хареса, беше единственото хубаво нещо сред цялата бъркотия, в която се бях озовал.

Мама обеща да ме стопли и като ми каза да ритам, ме бута с клюна си, докато стигнах до нея. Тогава за пръв път видях Чурулик. Беше още мокър и грозен и му беше студено и не смееше да ме погледне в очите. Той първи беше предал договора ни. Мама ме гушна и започна да ми подрежда перцата. Така останахме до вечерта, когато тя, въпреки протестите ни, заяви, че е гладна и ни остави сами в гнездото. Точно тогава се случи. Едно огромно нещо ни взе от гнездото и ни премести в друго, по-малко гнездо, където бяхме само двамата. Другите яйца и мама ги нямаше. Сложиха ни на много светло място. Никога досега не бях виждал такова. Светлото беше и топло. Така приятно топло! Две топли юрганчета легнаха върху мен и Чурулик. Почувствахме се съвсем като в яйцата си и уморени след толкова много емоции, бързо заспахме.

     Приключение Второ

Запознахте ли се вече с четиримата мускетари на кака?

Повече за тях тук.

Можете да купите книжката тук.

Видяхте ли  романа "Опера"?

Можете да го купите от тук.