Ревю на романа "Хора" от Нина Камбурова

    Не бях чела книга поне от половин година, а хубава книга- от дълго време... И чета ли чета, добре, че детето ми е кротко и добро и си заспива самичко. Чета и съм безкрайно щастлива - прекрасна интелигентна книга, написана с много обич, силна и непоклатима вяра, с хъс и неуморима увереност, че с принципите си си на верен път... Част от описаната действителност ми е много позната, друга не толкова, но редовете поглъщат и описаното е истинско, живее си там някъде, има такива хора там някъде, и това ме прави колкото щастлива, толкова и тъжна. Дали пък някои от героите не ви напомня на вас самите? Може би споделяте някои от принципите? Дали пък някога не сте правили или мислели нещо, от което ви е срам сега? Не мисля, че книгата е огледало или е написана да осъжда- малки истинки се крият зад всеки ред. Истински роман, прекрасна книга!
      И така те окрилява всичко написано, че дори и когато вярата в доброто започва да се отдалечава и да усещаш че си напът да я загубиш, то всеки ред от книгата те вика, нежно шепти и приканва да не се отказваш, а да обичаш, да се опитваш, да живееш, да обичаш, да вървиш напред, да обичаш...
       Не започвайте да четете книгата с очакването, че ще се съгласите с всичко написано, разбира се, това не е възможно, всеки изпитва, изживява и усеща по свой уникален начин, но докато четете, ще откриете много истини, семпли, простички, не украсени, силни истини.
С две думи: "Спасение дебне отвсякъде."

Запознайте се, Стефан :)

"Незнайно защо Ирина очакваше да види снобар, надут богаташ, с който не може да се говори.

А вратата на скъпия джип се отвори и от нея се измъкна скромен и притеснителен младеж, които постоянно се червеше и извиняваше ако без да иска бутне някоя играчка, докато го развеждаха из детската градина."

"Мисълта и гордостта, че вече е студент, че най-после и той ще може да се похвали, че учи и ще завърши висше образование, го изпълваха с такъв възторг, че му се искаше да сподели с всички.

Докато си купуваше вестник, не се сдържа и каза на продавачката:

-А аз вече съм студент и то в Софийския университет.

Жената го погледна малко учудено, все пак той не приличаше на 18 годишен младеж и беше облечен в съвсем не евтини дрехи, но може пък изведнъж да е спечелил от тотото и затова едва сега да може да си позволи да учи. Знае ли човек."

Представям Ви: Таня :)

Сякаш преди да се роди, Таня си беше заплюла да се роди по-късно, когато човечеството е много е по-развито; беше и като че ли вродена нагласата, че всичко е под контрол, големите са зрели и умни, ако падне на улицата, някой винаги ще я вдигне и войни и принцеси има само в приказките.

Първото разочарование дойде една обикновена есенна вечер, докато тържествено бракосъчетаваше  бебешко гумено зайче (което обаче според нея беше зайка) и  пластмасово коте, от онези, които по времето на социализма продаваха пълни с бонбони, и ставаше жертва на постоянно шушкане, от страна на възрастните да мълчи, че дават новините.

           Точно в този така тържествен за зайката и котето момент, се случи нещо невероятно страшно  което накара Таня да ги захвърли настрана и да забрави за тях. В новините говориха за някаква принцеса, която живее днес, и което беше още по-страшно - когато Таня вдигна малката си главица и погледна черно-белия телевизор ( по онова време цветните бяха извънреден лукс), се оказа, че не просто и днес има принцеси, ами и те се разхождат с най-обикновени рокли до коляното и няма абсолютно нищо принцеско в тях...

Факти за романа „Хора”

Романът „Хора” е завършен на 23 май 2009 година. Започнат е приблизително през януари. Казвам „приблизително”,  защото месец или два преди това писах първата му част, която разказваше за целия живот на главния герой и беше около 70 страници в уърд.  Тя цялата беше разказана от Николай, от нея в последствие останаха само първите две глави, защото някак не се връзваше със сюжета на романа.

В романа „Хора. Приказка за наскоро пораснали деца” са споменати няколко литературни произведения. Сещам се за тези, може и  да съм  пропуснала някое:

„Повест за истинския човек” на Борис Полевой  е произведение, което горещо препоръчвам на всички над 12 години.  Няма да Ви казвам нищо за сюжета, намерете я, прочетете я, аз не познавам никой, който да е съжалявал за това, че я е чел, дори напротив, отзивите обикновено са крайно положителни.

„Жан Кристоф” на   Ромен Ролан е много хубав, но в същото време много философски и тежък емоционално роман, затова, ако се чувствате заинтригувани от него, вземете  го, разгледайте го, прочетете няколко глави и тогава решете дали сте в подходящо състояние на духа, за да го четете.

„Приказки за Италия” на Максим Горки доколкото разбрах е сборник, разкази. В книгата става дума за един конкретен разказ, който обаче няма свое заглавие, в руските сайтове често го пишат „За майките”, понеже започва с фразата „За майките може да се разказва безкрайно.” Можете да го прочетете на руски тук. На български за съжаление не го намерих в интернет. Той е много хубав, но доста драматичен, затова също бих го препоръчала при подходящо настроение.

    Повечето от главните герои на романа са кръстени на литературни герои:

Елена – на графиня Елен Безухова от „Война и мир”

Стефан  - на Стефан от „Тютюн”

Ирина – на Ирина  от „Тютюн”

Таня – на пушкиновата Татяна(„Евгений Онегин”)

    Героите в романа "Хора" нямат прототипи. От реалния живот съм използвала ситуации, не  хора и дори в даден момент някой да ви заприлича на реален човек, в следващия, той вероятно няма да има  нищо общо с него.

Засега това са нещата, за които се сещам. Ако се  съберат и други факти, може да направя още една подобна публикация.

Първи трейлър на романа "Хора"

След като отпъдих поне половината потенциални читатели (сред които вероятно щях да  бъда и аз, ако ставаше въпрос за книга, написана от друг и не бях в подходящо настроение) с прекалено философското въведение, сега ще се опитам да бъда по-практична и да направя трейлър на книгата. Сега трейлърите са модерни.  Проблемът е, че видео- направаческите ми възможности не са много големи, поради което, като за първи път, ще работим основно с Вашето въображение, а аз обещавам, че след това ще се опитам да направя и втори трейлър, който наистина да е клипче :)

 И така, представете си онзи драматичен мъжки глас от трейлърите на филми да произнася следните  реплики на фона на появяващите се и също драматично изглеждащи (книгата изобщо не е драматична, но от трейлърите се очаква да са) лица на млади хора:

След три месеца в Китай Николай се завръща, за да се сблъска болезнено с българската действителност.

Стефан е богат  и красив, но с отчайващи усилия се опитва да задържи изплъзващата се любов на единствената жена, която някога го е обичала.

Елена има силиконови гърди и устни, собствена фирма, няколко любовници и... съпруг. Изглежда щастлива.  Но от известно време лекарите не могат да се справят с психосоматичен проблем, който се появява при нея – ръцете и треперят.

Ирина цял живот е мечтала да бъде детска учителка и въпреки, че има интелектуалните възможности да учи, каквото си пожелае, тя кандидатства единствено и само детска педагогика и я завършва с отличие. Със заплата от обикновена детска градина не може да се издържа в София, а не желае да работи в частна, защото не е справедливо децата да се делят на бедни и богати,  и се завръща в родния си град, където  започва работа в местната детска градина.

Таня е студентка по психология, която се издържа сама като касиерка в супермаркет. Вечно недоспала и уморена е, ходи със смачкани и недобре съчетани дрехи, за да не завъжда фенове сред клиентите, но такива все пак се появяват...

Джан е китаец, който дълго е живял в Европа и с удоволствие започва работа за представителство на българска фирма в Пекин.

Бай Стоян е пенсионер със средно статистически пенсионерски доходи, но въпреки фантастичността на идеята за  човек с неговите финанси,  мечтае за  околосветско пътешествие, защото иска да опознае света.

Божо е странно момче, което пожелава „Приятен ден!” на всички, въпреки че лицето му е изкривено от някога получени побои.

Какво ще се получи, когато съдбите на тези хора се преплетат, ще научите, ако прочетете романа „Хора. Приказка за наскоро пораснали деца”.