"Опера" Втори трейлър

      Катя завършва с отличие Софийския университет и започва работа по специалността си. На пръв поглед всичко в живота и е прекрасно и мнозина и завиждат. Докато един ден, не осъзнава че се променила в неочаквана и нежелана посока и докато старателно се е опитвала да прави каквото трябва е забравила какво всъщност иска. Някога винаги усмихната и с широк кръг от интереси, сега тя ден след ден се превръща в сив нечовек, който говори само за работа и постоянно се оплаква…

       Борис от съвсем малък знае, че е различен от другите деца и винаги се съобразява с това. Изключително интелигентен и талантлив той никога не се е съмнявал във възможностите си. Владее публиката си до съвършенство и се впуска в интелектуални игри, с които малцина биха се справили. Но спусне ли се завесата, от бляскавия му образ не остава и следа. Животът му е съвсем прозаичен. Дели малка гарсониера с подарено му от почитатели коте, разнищва всички хора, които среща от пръв поглед и отдавна се е примирил, че вероятно никога няма да срещне жена, която да обича наистина, заради прекалените си зрелост и интелект. Докато един ден най-неочаквано непозната, която е неспособен да разнищи не се вмъква в живота му…

Вместо първи трейлър на романа "Опера"...

     Тръгнах за закуски. Бяха ми обяснили къде е павилиона  и исках този път да го намеря сама. На отиване, нищо не ми направи впечатление. На връщане, с найлонова торбичка с минерална вода и сандвичи в ръката, изведнъж чух  нещо много познато, свое  и сякаш забравено... Пиано. Една от фирмите беше довела изпълнител на живо, който периодично свиреше в павилиона и.

Звукът ме удари в гърдите, зави вихър около мен и побързах да стигна до стената на срещуположния павилион.

    Между хората, пред очите ми изплуваше ту една, ту друга част от инструмента, който се оказа бял роял и тялото на изпълнителя. Звукът беше познат, роден и забравен. Вълшебството не беше в конкретното музикално произведение, а в звука на класическа музика на живо. Толкова отдавна не бях чувала някой да свири. Струваше ми се, че са минали векове от последния път, когато ушите и душата ми бяха изпитвали такова щастие. И осъзнах, за пръв път осъзнах колко жестоко е изгладняла душата ми и с какво отчаяно настървение се вкопчва в случайно попадналия и залък. Очите ми се насълзиха. Сега, когато имах работа, бях финансово независима и относително самостоятелна, бях станала по-бедна от всякога. Никога нямах сили след работа да отида на концерт или театър. Живеех само за работата и чрез работата. Можех да изляза в отпуска за не повече от седмица и тя отлиташе като миг докато се видя с близките.

Бях станала роб. Безправен и безперспективен. Израстването в йерархията и евентуалното увеличение на заплатата нямаше да ме направят по-малко роб, напротив. Щяха да ме обвържат още по-здраво в моето робство.

Нима това е животът, за който бях мечтала? В какво съм се превърнала? В сива и скучна мърморана, за пръв път осъзнах. От толкова време най-голямото ми удоволствие беше да се оплаквам. Как съм могла така да се загубя,  да се променя? Ако 16 годишната Катя можеше да ме види сега, би ме заплюла в лицето и би ми обърнала гръб. 16 годишната Катя никога няма да ми прости, че съм станала това, което съм.

        Музиката свърши. Взрях се отчаяно в посока на рояла, но изпълнителят стана. Не можех да си позволя да чакам следващото изпълнение и като станах и си пробивах път през множеството, бавно продължих. Ужасът на току що обзелото ме прозрение още ме стискаше здраво в лапите си и бавно просмуквайки се в кожата  и кръвта ми, малко по малко завладяваше цялото ми същество.  

Трейлър 6: КОГА

    Андрей живееше като че ли толкова отдавна с Ивелина,че не можеше да си представи как изобщо е живеел без нея.

  Решението да се оженят също бе взето толкова отдавна, че той не си спомняше кога точно.

  Бяха решили колко деца ще имат и как ще ги кръстят, къде ще живеят, какво ще работи всеки от тях.

  Но никога не бяха говорили КОГА ще се оженят и докато се прибираше от работа, Андрей се чудеше дали е дошъл моментът...

Трейлър 5: Неприятно

Тя скочи и дотича при него:

-Добре ли сте? Господине? Господине? Добре ли сте?

Той продължаваше все така да гледа нагоре и тя се приближи и го бутна по рамото. Той я погледна.

-Добре ли сте?

-Бил съм и по-добре.

-Какво ви е? Да повикам ли линейка?

-Не. Здрав съм. Като бик. Аз се отличавам с изключително добро здраве. - той се засмя. Приличаше на пиян. Но като видя, че тя е искрено уплашена и готова всеки момент наистина да повика линейка, се взе в ръце, седна прилично, поприбра краката и ръцете си, така че да заприлича на седнал човек, не на човек в несвяст.

-Просто проблеми. Ще се оправя.

Тя хем искаше да се махне, хем се боеше, че не бива, че точно сега е по-добре да не остава сам.

-Мога ли да ви помогна?

-Останете.

Тя седна до него и прегърна коленете си.

-Жена ми ме напусна.

-Неприятно.

Той леко се засмя и кимна:

-Така е - стана му странно как нещо толкова страшно, непоносимо тежко за него,  се превръщаше в нейните думи в нещо съвършено обикновено. Неприятно. И толкоз.

Трейлър 4: Излъгана

Погледът и се премрежи от сълзи, но тя ги избърса и продължи да кара. Загуби го. Завинаги. Сама, нарочно го загуби, на практика дори го  прогони от себе си... В съзнанието и заизникваха картините на тяхното минало заедно, времето, когато той още се червеше, докато говори с нея, смеха му, очите му, дълбоки като океан и светли сякаш във всяко око има по едно слънце, силата му, да я вдига като перце и да я разнася насам натам като малко момиченце, нежността му, влюбената му покорност, плахите му опити да я спре, да я издърпа от нанадолнището по което беше поела, грижата му, ужасът в очите му, когато вдигнеше температура, лицето му, когато видя за пръв път сина си, начинът, по който я гледаше няколкото пъти, когато тя все пак накърми детето. Защо спря да кърми? Имаше ли причина? Навярно просто така беше решила...

Защо никой не и каза, защо никой не спомена, че най-ценното, което  може да и се случи е да обича и да бъде обичана... защо никой не и намекна, че любовта се среща прекалено рядко и трябва да се пази? Защо? Не е честно. Не е! Всичко наоколо е фалшиво, всичко наоколо е лъжа! Кой излъга нея? Кой? Как се вкара в този филм? Как се озова тук? Защо си отива от съпруга, когото обича и детето, което винаги я чака с нетърпение, за да отиде при  другия, при мухльото, който не обича никой друг освен себе си. Кой? Кой? Кой? Как? Как? Как?