"Четиримата мускетари на кака" Приключение Второ

Приключение Второ:

Първият ден

Събуждам се и нещо не е наред. Прекалено силно и ясно осезаемо, е различно.

Опъвам си крачетата, за да се опъна доколкото мога в яйцето и тогава... тогава... о, ужас! Яйцето го няма! Черупката я няма! Аз се излюпих! Господи, аз се излюпих и да пръв път се събуждам навън, не в черупката. Ужас!

Навън поне вече е  топло. Не ми е студено като вчера. Само ако не беше това дразнещо светло нещо в очите ми. Надигам леко главичка и я подпирам на човчицата си. Главичката ми е много тежка, а и още ми се спи. Ужасно много ми се спи!

До себе си чувам нечие дишане. Мама? Не, мама не диша така, аз добре познавам дишането на мама. Въпреки съня, който още не си иска да си отиде, успявам да отворя едно оченце. Чурулик! До мен е Чурулик!  Колко е хубаво да видиш някой познат, някой свой, когато за пръв път се събудиш на ново, съвсем различно място.

-Чурулик! Чурулик! Събуждай се, Чурулик! Веднага се събуждай, чуваш ли!

Чурулик стреснато се надига:

-Какво? Къде? Защо? Кой?

Няколко секунди се оглежда невярващо наоколо. Навярно мисли, че сънува. И после изведнъж:

-Майчице! Мамичко! Къде ми е яйцето? Искам си яйцето! То си е мое! Само мое! Мамооооо! Мамоооо! Къде си, мамо? Искам си яйцето, чуваш ли, мамо?

-Чурулик! Чурулик!-яз съм се събудил първи, чувствам се по-голям и по-зрял и те опитвам да го успокоя-стига си писукал, Чурулик! Стига си писукал! Чуваш ли? Ние се излюпихме! Приеми го! Примири се! Вече няма как да се върнем в яйцата!

Чурулик навежда главичка и я подпира на човчицата си като мен. Диша тежко и се оглежда уплашено.

Като го гледам такъв, неговият страх се предава и на мен. И аз започвам да дишам тежко и да гледам уплашено.

Дишаме тежко и гледаме уплашено. Дишаме тежко и гледаме уплашено. Дишаме тежко и гледаме уплашено.

Става ни скучно да дишаме тежко и гледаме уплашено, въздъхваме и се поглеждаме.

-Пийп, ами като така и така сме се излюпили, какво трябва да правим? Имам предвид, ти питал ли си мама пилетата какво правят като се излюпят?

-Не знам, Чурулик. Но мама ни оставяше понякога сами, за да кълве. Казваше, че ако не кълве, не може да живее.

-Ооооо! Ами тогава да кълвем, Пийп!

-Какво да кълвем?

-Не знам. Вероятно просто трябва да кълвем. Странно е как досега не сме кълвали нищо, а още сме живи.

-Да,Чурулик, странно е, съгласен съм.

-Пийп?

-Да, Чурулик?

-Пийп, а ти знаеш ли всъщност как се кълве?

-Не, Чурулик, идея нямам. На мама и тракаше човката като кълвеше.

-Ами тогава и ние да тракаме, пък ще видим, а Пийп?

-Добре, Чурулик, да тракаме.

Мъчим се да тракаме. Мъчим се да тракаме. Мъчим се да тракаме.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Моята човка трака най-добре като я удрям в земята.

-Тогава да ги удряме в земята, Чурулик!

Удряме ги в земята. Удряме ги в земята. Удряме ги в земята.

-Чурулик?

-Да, Пийп?

-А докога ще... Имам нещо в човката! Имам нещо в човката, какво да правя?

-Не знам, Пийп.

-Сякаш е... вкусно.

-Какво е „вкусно” , Пийп?

-Не знам. Но искам да го глътна. Много искам да го глътна. Да го глътна ли Чурулик?

-Не знам, Пийп, пробвай. Може пък да ти хареса.

-Ихаааа! Страхотно е да се гълтат тези неща. Нали знаеш онова усещане за празно в гушката, Чурулик?

-Да, Пийп.

-Тези неща го запълват.

-Тогава да кълвем и да гълтаме, Пийп!

Кълвем и гълтаме. Кълвем и гълтаме. Кълвем и гълтаме.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Моята гушка май се напълни. Трябва ли още да кълва и да гълтам?

-Не знам, Чурулик, но аз не мога повече. Спирам.

-И аз спирам, Пийп!

Седим и гледаме тъпо наоколо. Седим и гледаме тъпо наоколо. Седим и гледаме тъпо наоколо.

-Ей, Пийп?

-Да, Чурулик?

-Ти имаш ли онова странно усещане в краченцата? Сякаш искат да се изправят под теб.

-Мисля, че да, Пийп.

-Трябва ли да се изправим, Чурулик?

-Не знам, Пийп.

-Можем за опитаме, а?

-Да опитаме, Пийп!

-Ей, Чурулик, аз ходя! Виж ме! Виж ме! Аз ходя!

-И аз, Пийп! И аз ходя! Виж ме! Виж ме!

Ходим. Ходим. Ходим.

-Какво е това, Чурулик?

-Не знам, Пийп. Огромно е. По-голямо от  мама. Мислих, че нищо не е по-голямо от мама.

-И аз така, Чурулик.

-Май то ни взе от мама, като се излюпихме, Пийп.

-Май да, Чурулик. Ей! Ей! Какво ме? Как смееш? Не ми натискай главичката, чуваш ли? Не искам пък да си вкарвам човката там. Гъл гъл гъл. Чурулик, то е хубаво, Чурулик! Не се дърпай! Онази сухота в гърленцето... изчезва.

-Мисля, че пием вода, Пийп, мама беше споменала нещо.

-Май да, Чурулик.

Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода. Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода. Разхождаме се, кълвем, надничаме навън, пием вода.

Вик   привлича вниманието ни.

-Помооощ! Помооощ! Помооощ! Пусни ме, голямо нещо! Веднага ме пускай, ти казвам! Помооощ! Къде съм? Студено ми е! Много ми е студено!

-Чурулинке!

-Пийп, и аз се излюпих. Много е страшно навън, Пийп!

-Не бой се, Чурулинке, няма страшно! Сега ще те завият и ще се стоплиш.

Двамата с Чурулик се суетим около нея.

-Аааааа! Ааааааа! Ааааааа! Къде ме носите, бе? Помооощ!

-Пипинке! Не се бой! Няма страшно! Сега ще се стоплиш! Ей сега!

Двете заспаха. С Чурулик обикаляме край тях и ги пазим. Нали сме големи братя.

Приключение Първо                                                     Приключение Трето