Разменени и-мейл-и между Николай и негова колежка
от университета:
Здрасти, Алекс!
Няма да започвам с това,че ми липсваш, защото се
боя, че от прекалено повтаряне, ще вземе да се изтърка от смисъл. Как си там?
Всичко наред ли е? Пази се много, моля те!
Аз не знам как да започна. Отказаха ми стипендията
за Китай и сега се чувствам безкрайно объркан.
Обидно ми е
някак, не пуснаха нито един китаист, оказа се, че да знаеш китайски не е
предимство, за да отидеш да учиш в Китай... За магистратура се оказа, че е
предимство вече да си завършил магистратура...Но, какво ще се оплаквам, нали
знаеш, тук ако се мъчиш да намериш логика в нещата, си обречен на маса изхабени
нерви, приемаш, че е несправедливо и няма смисъл да ровиш, и се примиряваш.
Бях си подредил нещата така, че всичко се въртеше
около Китай, и сега изведнъж животът ми
ми изглежда празен, чувствам се неудачник, не мога да реша какво ще правя и
най-важното - какво ИСКАМ да правя.
Че ще кандидатствам догодина, това е ясно, но
дотогава има много време, което аз трябва да запълня с нещо, а и още не съм събрал всички пари, така че
определено ще се търси работа, но каква и къде, идея си нямам.
Не ми се ще да заминавам за София, след проблемите
с хазяйна (май вече не са останали хазяи, който да са с всичкия си, а аз нямам
нерви, наистина вече нямам нерви), ще трябва да търся самостоятелно жилище, а
това означава практически, че около 400-500 лева на месец ще отиват само за
наем, а да си намеря работа за заплата, при която да плащам такъв наем, да
живея що-годе човешки, с много пестеливост, но все пак човешки и да спестявам
нещичко, шансът не е голям.
Започнах да мисля за магистратура тук, но се
хващам, че ми е отвратителна дори мисълта за нещо подобно... Не знам защо... до
съвсем скоро всичко имаше смисъл, даже се ядосвах, че не мога да си позволя
просто да уча, защото със сериозна работа сериозно студентство не се съчетава.
Винаги едното куца, а аз се побърквам, измъчвам се когато правя нещата не както
трябва. А сега не ми се учи тук. Противно ми е. Сякаш съм затънал в някакво
блато и не виждам измъкване от него.
Но здраве да е. Нужно ми е да си дам малко време
да реша какво да правя и всичко ще бъде наред :) Надявам се, че си добре! Силно
те прегръщам!
Николай
Здрасти, Ники!
Не, бой се, слънце, ще отидеш. Помниш ли как,
когато най-малко очакваше, ти предложиха стипендията и замина предния път? Дай
си малко време, успокой се и нещата постепенно ще се наредят. А и догодина да
отидеш, не е толкова страшно, все е Китай :)
За простотията няма какво да си говорим. Ти
всъщност си голям късметлия с твоя бай Ганьо, нали помниш онова момче, което
разказваше, че е плакало заради начина, по който го карат да се държи с
китайците и го принуждават да стои в Китай много повече от договореното
време... Така че в този ред на мисли, нямаш право изобщо да се оплакваш и това
май е най-тъжното. Защото, ако беше на едно място така, ще се преместиш, но
като знаеш, че навсякъде е зле...
И понеже знам, че не си свикнал да мрънкаш, съм
сигурна, че рано или късно ще се махнеш от там, ще отидеш на нормално място и
нещата ще се оправят. Ти не искаше това, но... понякога човек няма избор.
Дано по-скоро се наредят нещата и не губиш повече
излишни нерви.
Аз съм добре, нямам никакви оплаквания, ходя на
лекции, събираме се с колегите и извън университета, всичко е наред. Пиши,
когато можеш. Цунки и по двете бузки и до скоро!
Александра
Здравей, Алекс!
Радвам се, че си добре! Дано все да е така!Какво
ново?
Край мен всичко е по старому, чак не ми се пише,
защото знам, че ще прозвучи като оплакване, ама пусто навик....
Вече станаха не малко месеци и животът в малкия
град като че ли започва да ме смачква, дотежава ми. Замислям се, че това са ми
най-хубавите години, а пък аз си стоя само вкъщи, но ми е по-добре, отколкото
да съм пак затворен, само че между работата и квартирата в София.
Чувствам се много странно. Толкова години вече все
съм тичал насам натам и не съм имал време да се замислям за нищо, а сега ми е
спокойно, лежерно, като че ли целият ми предишен живот оживява отново пред
очите ми, сещам се за хора, които не съм виждал с години и се замислям къде са
сега, какво става с тях.
Опитвам се да се погледна отстрани, да се
радгледам, да се разбера и да намеря себе си, но нещо все не успявам ;) Още не
съм решил какво ще правя през тази година, но имам време, не бързам. Хайде, да
се пазиш, весело и до скоро!
Николай
Ники, слънце,
Лигаво ми е душо, нещо много страшно съм се
разлигавила тази седмица, хората трудно ме понасят :D Май само ти ще си в състояние да изтърпиш
глупостите ми. Изпадам в някакви умопомрачителни детински настроения, опитах се
да навия един колега да се фехтоваме с химикали, обаче той не склони, беше го
срам и аз хванах по едни химикал във всяка ръка и си се фехтовах сама... Ама ти
ме знаеш... Ох, защо ли да злоупотребявам и с твоето търпение... До следващия
път, дано тогава разсъждавам вече като 24 годишна, че сега не съм на повече от
5. C U
Александра
Алекс, Алекс, Алекс, Алекс!
Не знам от къде да започна... Без думи съм...
Умопомрачен съм, но не заради твоето лигавене.
Обади ми се Стефан, мъжът на Елена.
Те са се разделили от няколко месеца вече, май
откакто аз се прибрах и човекът случайно научил, че съм напуснал и понеже много
и завиждал, че си има китаист, обади ми се да ми предложи работа.
Обеща ми... ако си изпълни обещанието, ще имам
страаашно много да черпя.
Иска да ме прати в Пекин, да отворя там офис на
фирмата. Предупреди ме, че няма да е лесно, но ще живея в Пекин и ще взимам
заплата, която никой не би ми дал тук, ще имам и безплатни самолетни билети два
пъти годишно да се прибирам през лятото и за празниците зимата... Ще се върна
специално за интервюто догодина.
Много
умувах, защото и Елена ми обещаваше цветя и рози като започвах, а после
знаеш какво стана...
Но заминавам с двупосочен билет, ако се объркат
нещата си събирам багажа и нямам грижи... Ще подпишем и договор и ще гледам да
си отварям очите...
Още съм объркан, защото вече се хващам, че като си
пращам автобиографията на фирми изпадам в ужас, че все пак давам лични данни на
непознати хора, а какво остава като се забърквам с него, но все пак, звучи
много различно от гпупостите на Елена, а и тук не живея, а вегетирам...
Вероятно ще минат няколко месеца преди да замина, но все пак, вече имам някаква
цел, посока... Дано всичко е наред, и суеверен станах! Хайде, до скоро!
Прегръщам те!
Николай
Успех, слънце!
Нямаш си представа колко много се радвам за теб!
Дано всичко да е наред!Успех! Успех! Успех! Разбий ги! И много се пази!
Александра
Няма коментари:
Публикуване на коментар