"Хора" Глава девета

Годишното фирмено парти беше в елитен столичен клуб. Николай нямаше навика да ходи по заведения и интериорът беше нов за него.Заведението беше на два етажа, първият действаше като ресторант, а вторият беше фактическия клуб, където имаше и дансинг.

С колегите взеха храна от долния етаж и заеха цяло сепаре на горния. Постепенно заведението се напълни, да не предполага човек колко хора работеха във фирмата.

На Николай му беше хубаво и му се танцуваше. Не беше танцувал от партитата в Китай, които си организираха в колежа. Разбира се, би се чувствал по-добре без цигарения дим, но нищо не е идеално.

Стана му малко тъжно. Би дал 100 000 такива партита за едно “китайско” без дори да се замисли.

Спомни си как веднъж сънува сън - може да се пътува по света през скайп и със самолети се пътува само от глезотия, за да се гледа през прозореца. И целият огромен свят е отворен за него и той може днес да отиде на гости на приятел в Япония, утре на приятел някъде в Западна Европа, а вдругиден да посрещне утрото край египетските пирамиди...

Сънищата са най различни, някои те изнервят, някои ти запалват любопитството, а някои просто те карат да се отпуснеш и да забравиш за всички проблеми, които са ти на главата. Този беше от последните.

Елена се появи най-накрая, придружена от висок синеок красавец, който с любезна усмивка се ръкуваше с всички, на които го представяха.

Нов любовник? Така пред всички!

-Това е съпругът ми, Стефан.

Боже, що за жена трябва да си, за да изневеряваш на такъв мъж? Що за жена?

Николай смутено подаде ръка:

-Драго ми е!

Не можеше да се реши да погледне в очите мъжа пред себе си, страшната тайна, която знаеше, го караше да се чувства гузен, сякаш едва ли не той бе предателят, той бе виновният.

Постара се да се отдалечи, за да не се налага така старателно да бяга от погледа на съпруга, и отиде при част от колегите, които бяха заели друго сепаре, от където двамата съпрузи вече бяха минали.

Стефан, обаче вече беше уловил смущението на младежа и като имаше предвид, че той придружи Елена в последната командировка, я погледна с любопитство. С кой ли беше изневерила този път? Загубила ли е дискретността си? Съвсем през просото ли го е ударила?

Той издебна Николай в момент, когато беше останал сам в сепарето и, придавайки си небрежен вид, с усмивка се отпусна до него в мекия диван. Беше още рано, музиката не беше прекалено силна и двамата можеха да се чуват без да се налага да се навеждат един към друг.

-Значи Елена пак здраво се е  позабавлявала в Китай, а?

Николай само наведе глава и не смееше да вдигне поглед.

-Ти беше Николай, нали? Знам си стоката, не бой се! Нито и е за първи път, нито и е за последен. Исках само да знаеш, че аз знам, да не се притесняваш и да не си мислиш, че съм кретен, който вярва в мнимата съпружеска вярност на жена си.

-Тогава защо си с нея?

Николай се беше окопитил, сякаш от плещите му се беше смъкнал товар, още някои знаеше и той зададе въпроса с такава детска искреност и наивност, че този път Стефан се смути. Наблюдаваше очите на Николай, пълни с едва прикрит гняв, че се е оказал замесен и с толкова детско недоумение. Сякаш зе него всичко беше черно и бяло и Елена и поведението и  категорично бяха черни и той не разбираше, не можеше да разбере как е възможно да има някой, за когото да не са.

-Не смятам да обсъждам това с теб.

-Ти си знаеш, просто ми  стана любопитно, какво би търсил един мъж с една развратна жена. Но може би е по-добре да не знам, прав си, вече научих прекалено много.

Николай изгледа презрително събеседника си, стана  и отиде да танцува. Не му се танцуваше, но трябваше да се махне.

Стефан не очакваше точно подобен ход на разговора и се замисли, за пръв път се беше докоснал до тази гледна точка.... развратна жена, развратна жена, развратна жена.... Не са ли всички такива? Има ли други жени? Би ли го обичала някоя различна от Елена? Не, той е толкова смотан, непохватен, тромав, като слон в стъкларски магазин, никоя жена освен Лора и Елена не беше посмяла да се приближи до него, да го поухажва или дори просто да му стане приятел. Нямаше шанс, трябваше да се държи за Елена докато може, защото иначе го чака самота, всепоглъщаща и всеобхватна самота... Влюбеният е  склонен да си затваря очите за много неща.

Когато се прибраха, му се искаше да поговори с Елена. Седна на спалнята  и я наблюдаваше как си сваля грима.

-Искаш да кажеш нещо? - Елена му беше свикнала и го познаваше добре.

-Пак си ми изневерила в Китай...

-Това беше само секс, мило, просто секс! Толкова пъти сме говорили за това. Аз обичам теб, само теб,  само теб, чуваш ли?

Тя се обърна и го погледна в очите с най-миловидното изражение на което беше способна, с цялата си женска прелест, почти неприкривана от ефирната нощничка. И той се хвана. Повярва и, защото тя самата си вярваше. И всеки, който би я погледнал в този момент, би и повярвал. 

Глава Осма                                                              Глава Десета