Погледът и се премрежи от сълзи, но тя ги избърса и продължи да кара.
Загуби го. Завинаги. Сама, нарочно го загуби, на практика дори го прогони от себе си... В съзнанието и
заизникваха картините на тяхното минало заедно, времето, когато той още се
червеше, докато говори с нея, смеха му, очите му, дълбоки като океан и светли
сякаш във всяко око има по едно слънце, силата му, да я вдига като перце и да я
разнася насам натам като малко момиченце, нежността му, влюбената му покорност,
плахите му опити да я спре, да я издърпа от нанадолнището по което беше поела,
грижата му, ужасът в очите му, когато вдигнеше температура, лицето му, когато
видя за пръв път сина си, начинът, по който я гледаше няколкото пъти, когато тя
все пак накърми детето. Защо спря да кърми? Имаше ли причина? Навярно просто
така беше решила...
Защо никой не и каза, защо никой не спомена, че най-ценното, което може да и се случи е да обича и да бъде
обичана... защо никой не и намекна, че любовта се среща прекалено рядко и
трябва да се пази? Защо? Не е честно. Не е! Всичко наоколо е фалшиво, всичко
наоколо е лъжа! Кой излъга нея? Кой? Как се вкара в този филм? Как се озова
тук? Защо си отива от съпруга, когото обича и детето, което винаги я чака с
нетърпение, за да отиде при другия, при
мухльото, който не обича никой друг освен себе си. Кой? Кой? Кой? Как? Как?
Как?
Няма коментари:
Публикуване на коментар