Тя скочи и
дотича при него:
-Добре ли сте?
Господине? Господине? Добре ли сте?
Той продължаваше
все така да гледа нагоре и тя се приближи и го бутна по рамото. Той я погледна.
-Добре ли сте?
-Бил съм и
по-добре.
-Какво ви е? Да
повикам ли линейка?
-Не. Здрав съм.
Като бик. Аз се отличавам с изключително добро здраве. - той се засмя.
Приличаше на пиян. Но като видя, че тя е искрено уплашена и готова всеки момент
наистина да повика линейка, се взе в ръце, седна прилично, поприбра краката и
ръцете си, така че да заприлича на седнал човек, не на човек в несвяст.
-Просто
проблеми. Ще се оправя.
Тя хем искаше да
се махне, хем се боеше, че не бива, че точно сега е по-добре да не остава сам.
-Мога ли да ви
помогна?
-Останете.
Тя седна до него
и прегърна коленете си.
-Жена ми ме
напусна.
-Неприятно.
Той леко се
засмя и кимна:
-Така е - стана
му странно как нещо толкова страшно, непоносимо тежко за него, се превръщаше в нейните думи в нещо съвършено
обикновено. Неприятно. И толкоз.
Няма коментари:
Публикуване на коментар