Таня винаги си беше мечтала като стане студентка да се влюби и някой да се
влюби в нея. Но въпреки, че имаше толкова прекрасни момчета наоколо, съвсем от
нейната планета, Таня не се влюбваше и това дори започваше малко да я
притеснява и да я кара, да се чувства виновна, че е много претенциозна. Но
насила не се получаваше, не можеше да се застави да се влюби, човек или се
влюбва или не и щом трябва, ще бъде сама
докато това се случи.
През втория семестър на първи курс и се наложи да започне работа и да мине
на самоиздръжка. Стана касиерка в супермаркет, смените я устройваха и можеше да
ходи на лекции.
Оказа се, обаче, че съчетаването на лекции с работа е доста изтощително мероприятие,
ако държиш да се справяш добре и с двете.
Таня не си доспиваше и само седмица след като започна работа беше така
отслабнала, че като си погледна крака, и стана страшно, ще падне някой ден на
улицата и няма да стане. В течение на близо месец, всяка сутрин се будеше с твърдото
решение, че ето, сега отива на работа и напуска, защото няма да издържи, просто
ще припадне от умора някъде, но никога не го направи наистина, защото и ставаше
още по-страшно, когато се опитваше да си представи какво ще стане, ако няма
пари да учи, наложи се да напусне университета и да се върне в малкия град,
където сивотата щеше да я погълне, да я разложи, да я превърне в прах. Особено
мъчително и беше, когато ставаше сутрин рано за първа смяна. Студентски град
беше почти тих. Само кучетата обикаляха насам натам и тя умираше от страх да не направят нещо лошо, а пиянските
компании с които се разминаваше понякога и подвикваха, че не е нормален такъв
ентусиазъм, толкова рано на лекции, но тя се стараеше да не им обръща внимание.
В тези сутрини, когато понякога едва стъпваше срещу вятъра и отслабналите и
краченца сякаш ставаха още по-тънички от студа,
като клечки и и се струваше, че може да падне, така и се искаше да има някой до нея, да я
хване през кръстчето, за да и стане по-лесно да върви срещу вятъра, да стопли
измръзналите и пръстчета в дланите си, да я погали по косата и да и обещае, че всичко ще бъде наред…
Няма коментари:
Публикуване на коментар