Из
една електронна пощенска кутия:
До
всички
От
Николай
Здравейте
всички!
За
не знам кой път сядам да ви пиша. Винаги, когато натисна изпращане, интернетът
спира и всичко написано се губи. Надявам се този път най-сетне да успея. Тук условията
са много добри, само интернетът е проблематичен. И това, че не умея да се
пазаря.
Аз
съм добре, вече от почти седмица в Китай и засега съм доволен.
Полетът
със самолет беше приятен, но нищо по-особено като усещане от пътуване с
асансьор например. Само в един момент, когато се издигахме по-рязко беше много
странно, сякаш шията ми искаше да влезе в тялото. Иначе гледката е приятна,
седях до прозореца.
В
Москва два пъти ни задържаха полета, излетяхме 5 часа по-късно от предвиденото,
но беше много забавно. Служителите на летището ни запомниха и ни съветваха къде
са евтините закусвални, тези от контрола на ръчния багаж се смяха, че:”Те само
влизат, излизат, влизат, излизат...” Накрая, когато за трети пореден път
обявиха качването на самолета, вървим аз и една рускиня зад мен и понеже сме
само ние, се спогледахме странно и тя казва:”А те хората просто вече не
вярват...” Много се смяхме тогава. Оказа се, че не съм го забравил толкова
руския...
Пристигнахме
нормално, но с порядъчно закъснение. Посрещнаха ни на летището, настаниха ни в
общежитие, но на практика е като хотел, по 1 в стая сме, носят ни дори четка и
паста за зъби и чехли за из стаята почти всеки ден, ако използваш вече
занесените.
Лаошъ-тата
(учителите) са много внимателни, постоянно се въртят около нас и си предлагат
услугите да помагат за всичко.
Колегите,
естествено са от всякакви раси и народности. Бившият СССР сформира яко блокче,
говорещо на руски език и в началото много обичах да си бъбря с тях, но
напоследък се хващам, че мисълта ми не тече толкова гладко, само на
български и китайски се изразявам без да
се замислям, и руският и английския ми отнемат няколко секунди за превключване.
Може би защото вече дори сънувам на китайски, а това, предполагам, е добре :).
Иначе, тук става много забавно, ако без да искаш бутнеш някого, защото не знаеш
“Sorry” ли да казваш, “Dui bu qi” ли
“Извините” ли. :)
И
Китай много ми харесва. Пекин е такъв един, град като град, просто по-голям,
дзинчха-тата(полицаите) са много услужливи и не просто ти посочват посоката, а
и те водят където отиваш. Чувствам се като вкъщи някак, предполагах, че
въпреки, че съм подготвен, ще изживея макар и малък културен шок, но не би. И
на летището в Москва се чувствах като вкъщи, между другото, след този престой,
то вече ми е като втори дом. :)
Засега
се разхождаме само пеша, първо разглеждаме наоколо, едва днес си взехме карти
за градския транспорт. Колежът се намира на na Fu Cheng Men Wai Da Jie1, между втория и третия пръстен, по към втория,
съвсем близо до TianYi2
за запознатите с географията на Пекин. Решили
сме утре да отидем пеша до Тянанмън и да поразгледаме, просто така, иначе ще ни
водят организирано да разглеждаме подробно. :) В неделя всички ще ходим на Wang Fu Jin (търговска
улица в центъра на Пекин).
Иначе
ни направиха едни табелки, с името и телефона на колежа, много са смешни,
закачат се на врата като етикетче, ако се загубим, някой китаец да звънне да ни
приберат, но това е по-скоро, защото повечето са начинаещи с китайския.
Няма
да ви разказвам за книжарницата, която ни е на пеша разстояние, защото повечето
знаете за какво става въпрос. За останалите ще кажа само, 4-5 огромни етажа, 2
дни няма да ти стигнат да разгледаш всичко. Направил съм си списък какви учебници
и речници ми трябват, за да купувам само по един от вид, че иначе няма да мога
да ги прибера. Дам, не мога да си намеря руско-китайски речник с даден пинин3
на думите. В крайна сметка мога да взема
и без, но не е удобно. Както и да е. Сега ви оставям, че вече прекалявам.
Пишете как сте вие и какво правите. Аз не знам кога ще мога да пиша пак, но не
зависи от мен, проблемът е в интернета. Поздрави на всички! Приятна почивка и
до скоро! :)
Николай
До
вкъщи
От
Николай
Предният
и-мейл беше до всички, сега да пратя и само на вас :)
Тук
няма нищо особено ново. Учим по малко, разхождаме се по малко. Днес за пръв път
ходих до супермаркета :) Ставането рано продължава да ми тежи, но започвам да
свиквам. Днес вечерях с клечки, не с вилица. Иначе по принцип си ям с вилица,
за нас всичко е осигурено, дори гледат да има и някакво западно ядене и
хлебчета-на обяд например имаше панирана риба, а за вечеря винаги приготвят и
пържени картофи. Иначе, китайските манджи по принцип ми допадат. Не са такива
тежки като нашите, повечето са зеленчуци, но понякога нещо не им правят хубав
сос и изглеждат и имат вкус просто като сварени зеленчуци и тогава не ги ям.
Има
и месо, доста, даже прекалено. Често дават разни морски деликатеси-скариди и
калмари, но нещо не ми се ще да ги опитвам и ги подминавам. Хубаво е, че има
избор, на две маси са наредени примерно 7-8 вида манджи и ти минаваш с една
чиния и си сипваш каквото искаш, яде се на корем, няма порции или нещо подобно,
винаги има газирано-кола или спрайт, а на закуска чай или мляко по избор, аз
винаги пия мляко.
Тук
не се пие водата от чешмата, навсякъде
има автомати за вода, от тези, при които
една голяма бутилка минерална вода е обърната с главата надолу, а отдолу
две чешмички-за топла и студена вода. Във всяка стая има, в банката има, в
класните стаи също и навсякъде е безплатна.
Напоследък
ставам голям фен на китайската телевизия. Естествено не разбирам всичко, но в
общи линии схващам за какво става въпрос. Има едно много забавно детско
сериалче, напомня ми на нашите сериали от времето на социализма. Има един сериал, който напомня “Дом за нашите
деца”. Всичко е някак по-човешко, по-топло, по-изчистено. Иначе рекламират и
един криминален сериал, но не съм попадал на него и не знам какво представлява.
На
московското летище не купих вестници, искаха рубли, не продаваха в долари. А
там изпих най-скъпата вода в живота си -$4
за бутилка от половин литър. Сега ще приключа до тук. Пишете и вие как
сте и какво правите, че по телефона все няма време. Поздрави и целувки! :)
Николай
До
всички
От
Николай
Здравейте
всички!
Аз
най-после пак сядам да ви пиша и-мейл :)
Вчера
ходихме в Gugong (Забранения
град-императорския дворец). Какво да ви кажа, то не може да се опише с думи,
трябва ти сигурно поне седмица, за да разгледаш подробно, а ние имахме 2
часа... в крайна сметка останахме 5, но пак буквално тичахме от едно място на
друго, снимахме каквото можем и продължавахме нататък, за да сварим и пак не
успяхме. Пропуснали сме някаква зала за калиграфия, където в момента, когато
ние сме били там, е била лично и , май беше племенничка на последния китайски император
Пу И и даже са се поразговорили с други от групата.
Комплексът
е огромен, с 9999 стаи и на места е като
лабиринт. Много е различен от нашите европейски дворци. Не, че много съм ходил
из Европа, но доколкото знам, нашите дворци се една основна сграда с множество
стаи и евентуално някакви странични постройки, докато тук има няколко основни
сгради, но не прекалено големи и на практика е точно като малък град. Разкошен
град! Аз не очаквах да ми хареса толкова, в смисъл, като съм гледал филми,
винаги съм си мислил, че е малко
прекалено натруфено, прекалено шарено, а в действителност е едновременно много
семпло и изчистено, но направено с такова невероятно внимание към детайлите,
така изпипано до най-малката подробност, че няма как да не ти хареса. Направих
към 200 снимки (цифровият фотоапарат води до пристрастяване, какво да правиш
;)), при положение, че през половината време батерията беше паднала и не можех
да снимам. Най-забавния момент е, че толкова бързахме, че нямаше време да четем
табелките и се стараех да ги хвана в кадър, за да може после да се прочете, но
не се знае дали ще се виждат достатъчно ясно на компютър, поне на апарата не се
чете. Весело ;) Нямаше как да останем повече, а билетът за входа е скъп, не
можем да влезем пак.
Да,
всъщност няколко дни преди да отидем гледах за пръв път”Последният
император” и взе, че ми хареса. Не
предполагах, но се оказа много човешки филм
а и да отидеш в двореца скоро, след като си го гледал е особено
удоволствие.
Иначе
тук учим по малко, ходим по разходки, опознаваме се с колегите. Много е особено
да си в такава компания, виждаш в Гугун
някакви надписи на странен език и
колегата от Монголия веднага те светва, че са на манджурски, нали последната
китайска династия е манджурска, а манджурският всъщност произлиза от древния
монголски или поне е много сходен с него...
Миналата
седмица ходихме до Тянанмън, вече официално, с групата, даже се качихме на
втория етаж. Там има малко за разглеждане а и още нямах апарат. Огромен е
площадът, ама наистина огромен, някой ден ще отидем пак, за да наснимаме.
Мавзолеят на Мао е в ремонт сега, и други неща ремонтират, готвят се за
националния празник.
Какво
друго? А, да, предната седмица пък ни водиха на Wang Fu Jin(нещо като нашата Витошка, но с
исторически корени) и ние геройски влязохме в книжарницата и двата часа си ги
проседяхме там. Нищо друго не можахме да видим, но поне книжките разгледахме.
Ще отидем пак, за там не трябват билети.
Китайският
ми е във фаза на затваряне, в момента имам чувството, че нищо не мога да кажа
на китайски... а си разговарям съвсем нормално с китайците. Странна работа.
Започнах пак да сънувам на български, сигурно затова.
Толкова
от мен. Успешна учебна година и поздрави!
Николай
***
Бутам
куфарите и вървя към изхода. В самолета си мислих, че съм смъртно уморен, но
като че ли се разсъних.
Моите
аверчета от Студентски ще ме посрещнат.
София
е толкова... ниска и кална... чувствам се все едно съм отишъл на село. Валяло е сняг. Киша. Говорим си нещо, те ми
разказват какво са правили, смеят се на
първите ми впечатления от България. Толкова съм уморен, че едва гледам.
Запазили са ми легло в Студентски.
Дълго
си представях как ще дойда и ще им разкажа всичко, с най-големи подробности, а
сега стоя, говоря най-общи неща и не
казвам почти нищо от планираното. Всичко ми е познато.Сякаш вчера съм заминал и
ето ме пак тук. Лягаме да спим. Те
затихват, а аз не мога да
заспя....
Китай,
Пекин, изпращането, приятелите, московското летище вече са като сън. Хубав сън,
но сън, нереален. Реплика която дочух на последното парти там от някого, се
промъква в съзнанието ми и бавно започва да го завладява. Finished. Time to go
back to reality. Finished. Time to go back to reality. Finished. Time to go
back to reality4
...
Смъртно
уморен съм, но мозъкът ми продължава да работи в трескав унес. Губя представа
къде съм, какво става, как може да съществуват две съвсем различни реалности и
аз да живея в тях едновременно... Обърквам се... Мозъкът ми още е там, отказва
да приеме, че аз съм тук... Познатата стая на втория етаж, под “Забранения
етаж” на момичетата и над първия със голямата зала, в един обикновен колеж за
чужденци, със спортно игрище пред сградата,
на една обикновена пекинска улица, където всичко е толкова необикновено
и любимо на едно обикновено момче от една далечна малка страна... Какво ли става сега там?
----------------------------------------------------------------------
1 Улица
на Пекин
2 Голям
пазар на няколко етажа
3 Транскрипция на китайския език на основата на латинската
азбука.
Няма коментари:
Публикуване на коментар