"Ирина от самото начало си мислеше, че в нея има
нещо сбъркано. Искаше и се да е като всички, да не се различава от тях, но ако
се опитваше да сложи прекалено къса пола се чувстваше ужасно неудобно и
постоянно я подръпваше. То беше по-силно от
нея. Обличаше се прилично, прекалено прилично, за да се понрави да
момчетата наоколо. Това не и тежеше. От опита да си представи, че целува някой
от тях, и се гадеше."
"Стефан внимателно се вгледа в нея. Видя
монахинските и, но цветни дрехи, косата сресана на път и хваната на опашка и
големите, пълни с особена светлина загрижени очи. Да, тя определено не го
сваляше. Създаваше му някакъв особен уют, не беше уверен дори, че я въприема
като жена, тя беше сестра, сигурна като безопасна игла и компанията и му създаваше особено
спокойствие.
"
Няма коментари:
Публикуване на коментар