Не бях чела книга поне от половин година, а хубава книга- от
дълго време... И чета ли чета, добре, че детето ми е кротко и добро и
си заспива самичко. Чета и съм безкрайно щастлива - прекрасна
интелигентна книга, написана с много обич, силна и непоклатима вяра, с
хъс и неуморима увереност, че с принципите си си на верен път... Част
от описаната действителност ми е много позната, друга не толкова, но
редовете поглъщат и описаното е истинско, живее си там някъде, има
такива хора там някъде, и това ме прави колкото щастлива, толкова и
тъжна. Дали пък някои от героите не ви напомня на вас самите? Може би
споделяте някои от принципите? Дали пък някога не сте правили или
мислели нещо, от което ви е срам сега? Не мисля, че книгата е огледало
или е написана да осъжда- малки истинки се крият зад всеки ред.
Истински роман, прекрасна книга!
И така те окрилява всичко написано, че дори и когато вярата в
доброто започва да се отдалечава и да усещаш че си напът да я загубиш,
то всеки ред от книгата те вика, нежно шепти и приканва да не се
отказваш, а да обичаш, да се опитваш, да живееш, да обичаш, да вървиш
напред, да обичаш...
Не започвайте да четете книгата с очакването, че ще се
съгласите с всичко написано, разбира се, това не е възможно, всеки
изпитва, изживява и усеща по свой уникален начин, но докато четете, ще
откриете много истини, семпли, простички, не украсени, силни истини.
С две думи: "Спасение дебне отвсякъде."
Благодаря ти много! :)))
ОтговорИзтриване