Романът „Хора” е завършен на 23
май 2009 година. Започнат е приблизително през януари. Казвам „приблизително”, защото месец или два преди това писах първата
му част, която разказваше за целия живот на главния герой и беше около 70 страници в
уърд. Тя цялата беше разказана от Николай, от нея в
последствие останаха само първите две глави, защото някак не се връзваше със
сюжета на романа.
В романа „Хора. Приказка за наскоро пораснали деца” са
споменати няколко литературни
произведения. Сещам се за тези, може и
да съм пропуснала някое:
„Повест за истинския човек” на Борис Полевой е произведение, което горещо препоръчвам на всички над 12 години. Няма да Ви казвам нищо за сюжета, намерете я,
прочетете я, аз не познавам никой, който да е съжалявал за това, че я е чел,
дори напротив, отзивите обикновено са крайно положителни.
„Жан Кристоф” на Ромен Ролан е много хубав, но в същото време много философски и
тежък емоционално роман, затова, ако се чувствате заинтригувани от него, вземете го, разгледайте го, прочетете няколко глави и
тогава решете дали сте в подходящо състояние на духа, за да го четете.
„Приказки за Италия” на Максим Горки доколкото разбрах е сборник, разкази. В книгата става
дума за един конкретен разказ, който обаче няма свое заглавие, в руските
сайтове често го пишат „За майките”, понеже започва с фразата „За майките може
да се разказва безкрайно.” Можете да го прочетете на руски тук. На български за
съжаление не го намерих в интернет. Той е много хубав, но доста драматичен, затова
също бих го препоръчала при подходящо настроение.
Повечето от главните
герои на романа са кръстени на литературни герои:
Елена – на графиня Елен Безухова от „Война и мир”
Стефан - на Стефан
от „Тютюн”
Ирина – на Ирина от „Тютюн”
Таня – на пушкиновата Татяна(„Евгений Онегин”)
Героите в романа "Хора" нямат прототипи. От реалния живот съм използвала ситуации, не хора и дори в даден момент някой да ви заприлича на реален човек, в следващия, той вероятно няма да има нищо общо с него.
Героите в романа "Хора" нямат прототипи. От реалния живот съм използвала ситуации, не хора и дори в даден момент някой да ви заприлича на реален човек, в следващия, той вероятно няма да има нищо общо с него.
Засега това са нещата, за които се сещам. Ако се съберат и
други факти, може да направя още една подобна публикация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар