След като отпъдих поне
половината потенциални читатели (сред които вероятно щях да бъда и аз, ако ставаше въпрос за книга,
написана от друг и не бях в подходящо настроение) с прекалено философското
въведение, сега ще се опитам да бъда по-практична и да направя трейлър на
книгата. Сега трейлърите са модерни. Проблемът е, че видео- направаческите ми
възможности не са много големи, поради което, като за първи път, ще работим
основно с Вашето въображение, а аз обещавам, че след това ще се опитам да
направя и втори трейлър, който наистина да е клипче :)
И така, представете си онзи драматичен мъжки
глас от трейлърите на филми да произнася следните реплики на фона на появяващите се и също драматично
изглеждащи (книгата изобщо не е драматична, но от трейлърите се очаква да са)
лица на млади хора:
След три месеца в Китай
Николай се завръща, за да се сблъска болезнено с българската действителност.
Стефан е богат и красив, но с отчайващи усилия се опитва да
задържи изплъзващата се любов на единствената жена, която някога го е обичала.
Елена има силиконови гърди и
устни, собствена фирма, няколко любовници и... съпруг. Изглежда щастлива. Но от известно време лекарите не могат да се
справят с психосоматичен проблем, който се появява при нея – ръцете и треперят.
Ирина цял живот е мечтала да
бъде детска учителка и въпреки, че има интелектуалните възможности да учи,
каквото си пожелае, тя кандидатства единствено и само детска педагогика и я
завършва с отличие. Със заплата от обикновена детска градина не може да се
издържа в София, а не желае да работи в частна, защото не е справедливо децата
да се делят на бедни и богати, и се
завръща в родния си град, където започва
работа в местната детска градина.
Таня е студентка по психология,
която се издържа сама като касиерка в супермаркет. Вечно недоспала и уморена е,
ходи със смачкани и недобре съчетани дрехи, за да не завъжда фенове сред
клиентите, но такива все пак се появяват...
Джан е китаец, който дълго е
живял в Европа и с удоволствие започва работа за представителство на българска
фирма в Пекин.
Бай Стоян е пенсионер със
средно статистически пенсионерски доходи, но въпреки фантастичността на идеята за
човек с неговите финанси, мечтае за
околосветско пътешествие, защото иска да опознае света.
Божо е странно момче, което
пожелава „Приятен ден!” на всички, въпреки че лицето му е изкривено от някога
получени побои.
Чудесна книга! Аз вече започнах да я чета :)
ОтговорИзтриванеРадвам се, че Ви харесва :)
ОтговорИзтриване