Първи трейлър на романа "Хора"

След като отпъдих поне половината потенциални читатели (сред които вероятно щях да  бъда и аз, ако ставаше въпрос за книга, написана от друг и не бях в подходящо настроение) с прекалено философското въведение, сега ще се опитам да бъда по-практична и да направя трейлър на книгата. Сега трейлърите са модерни.  Проблемът е, че видео- направаческите ми възможности не са много големи, поради което, като за първи път, ще работим основно с Вашето въображение, а аз обещавам, че след това ще се опитам да направя и втори трейлър, който наистина да е клипче :)

 И така, представете си онзи драматичен мъжки глас от трейлърите на филми да произнася следните  реплики на фона на появяващите се и също драматично изглеждащи (книгата изобщо не е драматична, но от трейлърите се очаква да са) лица на млади хора:

След три месеца в Китай Николай се завръща, за да се сблъска болезнено с българската действителност.

Стефан е богат  и красив, но с отчайващи усилия се опитва да задържи изплъзващата се любов на единствената жена, която някога го е обичала.

Елена има силиконови гърди и устни, собствена фирма, няколко любовници и... съпруг. Изглежда щастлива.  Но от известно време лекарите не могат да се справят с психосоматичен проблем, който се появява при нея – ръцете и треперят.

Ирина цял живот е мечтала да бъде детска учителка и въпреки, че има интелектуалните възможности да учи, каквото си пожелае, тя кандидатства единствено и само детска педагогика и я завършва с отличие. Със заплата от обикновена детска градина не може да се издържа в София, а не желае да работи в частна, защото не е справедливо децата да се делят на бедни и богати,  и се завръща в родния си град, където  започва работа в местната детска градина.

Таня е студентка по психология, която се издържа сама като касиерка в супермаркет. Вечно недоспала и уморена е, ходи със смачкани и недобре съчетани дрехи, за да не завъжда фенове сред клиентите, но такива все пак се появяват...

Джан е китаец, който дълго е живял в Европа и с удоволствие започва работа за представителство на българска фирма в Пекин.

Бай Стоян е пенсионер със средно статистически пенсионерски доходи, но въпреки фантастичността на идеята за  човек с неговите финанси,  мечтае за  околосветско пътешествие, защото иска да опознае света.

Божо е странно момче, което пожелава „Приятен ден!” на всички, въпреки че лицето му е изкривено от някога получени побои.

Какво ще се получи, когато съдбите на тези хора се преплетат, ще научите, ако прочетете романа „Хора. Приказка за наскоро пораснали деца”.