"Хора" Глава Тридесета

Въпреки, че не се чувстваше достатъчно уверен в себе си и ефектът на кризата с Ирина също бе сложил своя отпечатък върху му, Стефан се справи добре с изпитите в Софийския университет.

Когато научи резултатите, отначало той много се разочарова. Знаеше, че може и повече, и беше готов да се закълне, че поне половината му пропуски се дължат на разсеяност, не на незнание. Отначало този факт като трън човъркаше съзнанието му, но след това, осъзна, че дори и да не успее за стопанско управление, той на практика със сигурност вече е студент и това го изпълни с неизказана радост.

Похвали се на малкия и на бавачката, купи торта, за да ги почерпи, реши в края на седмицата да заведе всички от офиса на ресторант, но това му се стори прекалено самохвалско, нека първо разбере в каква специалност влиза, че тогава.

Мисълта и гордостта, че вече е студент, че най-после и той ще може да се похвали, че учи и ще завърши висше образование, го изпълваха с такъв възторг, че му се искаше да сподели с всички.

Докато си купуваше вестник, не се сдържа и каза на продавачката:

-А аз вече съм студент и то в Софийския университет.

Жената го погледна малко учудено, все пак той не приличаше на 18 годишен младеж и беше облечен в съвсем не евтини дрехи, но може пък изведнъж да е спечелил от тотото и затова едва сега да може да си позволи да учи. Знае ли човек.

Когато видя, че е приет по първо желание, момченцето седеше на коляното му, хапваше банан и с любопитство наблюдаваше внезапно обзелия баща му ентусиазъм.

Отново купиха торта, този път Стефан заведе офиса на вечеря, но му беше неудобно да каже повода и обясни, че просто бил в настроение.

Преживя километричната опашка пред отдел Студенти на Стопански факултет, можеше да прати някого да го запише, но с детски ентусиазъм държеше да направи всичко сам.

Дълго се чуди студентите ползват ли тетрадки? Или е по-добре да купи само листи за лекциите? Взе и листи и тетрадки, а специално за повода си купи и десетина от най-евтините химикали. Като ще е студент, ще кара съвсем по студентски. С невероятен ентусиазъм очакваше първия учебен ден. На заветната дата висна в Ректората съвсем рано, беше първи, застана до стълбите, зачака, и с любопитство поглеждаше нагоре, знаеше, че водят към аулата.

Беше един от първите, които влязоха, и успя да седне напред. С огромно любопитство проследи всички речи. Беше му толкова хубаво сред всички тези умни и ученолюбиви хора.

Не пропусна и събирането за първокурсниците от целия факултет, а после с огромна гордост си получи студентската книжка на събирането на специалността. Лекциите започнаха, в началото ходеше на всички, после малко по малко отся важните, тези които си заслужаваха да ги посетиш от не особено нужните, и започна да ходи избирателно. Упражненията естествено не пропускаше.

С колегите в началото му беше много трудно да общува. Те бяха съвсем дечица, интересуваха се от детски неща и вървяха по пътя, който той беше извървял много отдавна, дори не можеше да си представи какво е да си на техните години и да си вълнуваш от нещата, които вълнуваха тях.

Съзнателно се обличаше съвсем нормално и не споменаваше, че има фирма, разказваше, че се издържал сам и затова чак сега може да си позволи да учи.

Едва след зимната сесия, която му се видя като изтезание, въпреки извънредното му ученолюбие, започнаха да се сближават с колегите, а след лятната вече си говореха съвсем спокойно, бяха се появили достатъчно теми за разговор.

Стефан беше слушал легенди за немарливостта на студентите, за преписването на изпити, за купоните, на които се наливаха с алкохол, за факта, че работели само, за да пият...

Да, имаше такива и те си личаха в повечето случаи от пръв поглед. Но имаше и много добри деца, които не пиеха, интересуваха се най-много от ученето и в никакъв случай не можеха да бъдат наречени покварени. Имаше и такива, които се издържаха сами, защото наистина страшно много искаха да учат, а родителите им нямаха възможност да им помагат и да гледа тях, за Стефан беше най-страшно. Те идваха понякога смъртно уморени на лекции, с бледи лица и огромни сенки под очите. Понякога изпускаха упражнения и бяха подобаващо санкционирани в оценките. Понякога той виждаше колко им тежи, че предават недобре написана домашна работа просто защото са нямали време, сили, не защото не искат и гърлото му се стягаше, но се бореше с безумно силното желание да поеме издръжката им, защото това би унижило тях и отделило него от колегите им завинаги. Чувстваше се безкрайно объркан. Искаше да помогне, имаше възможност, а не знаеше как и това го човъркаше всеки път, когато ги видеше. Чувстваше се жесток и безскрупулен, а би дал страшно много да можеше да измисли начин да реши проблема.

Общуваше често със студентите, виждаше всичките им проблеми и страхове и се измъчваше от мисълта, че много малка част от неговите пари биха решили повечето от тях. За това, че в момента, в който завършат, ще наеме повечето, той не се и съмняваше,но страшно много му се искаше да направи нещо тук и сега, да ги зарадва днес, да реши всичи проблеми, които тормозеха главите им и не им позволяваха да се наслаждават на младостта си.

Глава Двадесет и девета     Глава Тридесет и първа

Видяхте ли вече романа "Опера"?

Можете да го купите от тук.