Това беше решение, което Стефан взе
след дълъг размисъл. Той нямаше висше образование и това не изглеждаше като кой знае какъв проблем,
предвид на факта, че работеше за себе си. Но в общуването с интелигентни хора,
които той особено ценеше, поне в
началото, докато го опознаят, се появаваше леко снизходително отношение. И
въпреки, че богатата култура на Стефан не след дълго напълно го разсейваше, той
реши, че ще е последния глупак, ако след като може да си го позволи и има
досатъчно време, не завърши висше образование.
Дипломата от средното образование на Стефан не беше отлична, но не беше и
лоша, а той знаеше много повече отколкото сочеха оценките му, притеснението ги
стопяваше. Че можеше да го направи, можеше, но първо трябваше да се уточнят
някои неща. Първият въпрос беше къде. Реши да се посъветва с Николай. Ако
държеше много на средата, СУ беше най-добрият вариант, самото обучение на
другите места Николай не познава добре, но общуването му със студенти от други
ВУЗ-ове, това което е подочул като че ли сочи СУ като фаворит що се отнася до
среда.
Като качество на образованието, също му се ще да вярва, че СУ е номер 1, но
наистина не познава в детайли нещата в останалите ВУЗ-ове и не може да твърди
със сигурност.
Стефан дълго умува какво всъщност търси в университета. Среда, да това
безспорно е много важно. Качество на образованието, също. Но пък в други
университети щеше да му е много по-лесно, ако няма време да ходи на лекции...
Но Николай беше от СУ, Ирина също... Като ще го правим, да го направим както
трябва, а не след това да се налага да се черви, ако го попитат кой университет
е завършил. Определено ще е СУ.
Вторият важен въпрос-коя специалност? Стефан си купи справочника от
книжарницата и започна вечер, когато момченцето беше заспало, да чете.
От една страна стоеше любовта му към литературата, той обожаваше да чете и
затова ако имаше право да избира само със сърцето си, непременно би избрал
българска филология. От друга страна се нареждаше престижа-международни
отношения, политология, публична администрация, особено завършени в СУ,
вдъхваха особено уважение, а от трета и за съжаление най-важна, рационална
страна, стоеше стопанското управление, което щеше доста да му помогне в
работата, беше унизително всеки път, когато не знаеш нещо, да се налага да
питаш служителите си, много по-добре е, ако знаеш сам.
Математиката щеше да я оправи, но английския... Беше учил, когато започна
да пътува го разви, но беше наистина много далеч от кандидатстудентски изпит в
СУ... Обаче има цяла година, може да отскочи за един бърз курс до Англия, ако
се наложи, така че няма лошо да опита.
Обади се на преподавателите си от гимназията, ако са съгласни да го готвят,
ако не, да му препоръчат някого, договори си всеки ден по 1 час работа с
преподавател по английски и още толкова по математика и се поуспокои. Ще
пробваме, пък ако не стане, здраве да е.
Началото беше по-трудно отколкото предполагаше. Забравените, неизползвани
10 години, знания го спъваха непрекъснато, а мозъкът му сякаш беше отвикнал да
учи и Стефан се чувстваше като пълен идиот.
Сякаш трябваше да плува в морето, преди беше плувал и така му се искаше да
скочи и да заплува пак, но каквото и да правеше не можеше, беше седнал на стар,
прогнил мост и гледаше водата през една дупка, която се е отворила кой знае
кога до краката му. Искаше да погледне цялото море, но пак не можеше, всичко,
което виждаше от него, беше малкото кръгче, очертано от дупката, а да опознае
цялото море през нея беше невъзможно.
След първите няколко неуспешни урока, Стефан се притесни и то сериозно.
Мисълта за уроците го преследваше непрекъснато, дразнеше го като трън в
ходилото, не му позволяваше да се съсредоточи нито на работа, нито, когато беше
с детето.
Сядаше да обядва и в покривката на масата разпознаваше триъгълници и
кръгчета, наблюдаваше ги, изучаваше ги, несъзнателно си измисляше задачи с тях.
Започна на ум да назовава всеки предмет, който докоснеше вкъщи на английски, не
го правеше нарочно, беше толкова притеснен, така постоянно мислеше за уроците,
че то се получи от само себе си. В този момент
той успя, скочи от дървения мост и заплува свободно във водата.
Имаше усещането, че е сложил нови цветни
очила. Ако нормално, когато работеше, гледаше света примерно със зелени,
сега, когато започна да учи, се появиха и червени и той ги сменяше спрямо
заниманието си в момента. Не можеше да учи, ако беше със зелените и обратно. Сякаш
всеки чифт използваше определена част от мозъка му, която не можеше да се
използва едновременно с другата.
Понякога сякаш ги объркваше, след като беше учил, без да иска започваше
да говори на английски или се заглеждаше
в стената и му се привиждаха очертанията на триъгълник, но отърсваше глава и
нещата си идваха на мястото.
Дневният му режим също се промени, сутрин отиваше на работа за час, после
следваха уроците, извеждаше детето на разходка, обядваха, прибираха се и
малкият спеше, той учеше и пишеше домашни. Щом детето се събудеше, отново
отиваха на разходка и до вечерта бяха заедно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар