"Хора" Глава Четиридесета

    Николай се прибираше за месец, през който трябваше да се види с близките си, да се ожени за Таня, да обиколят роднините, след като решиха да не правят сватба, това се оказа жизнено важно, да стегнат куфарите и да заминат за Москва, където ги очакваше прекрасен апартамент, сватбен подарък то Стефан.

    Николай се прибра вкъщи за седмица, после пристигна в София с родителите си, нае хотел, зае от Стефан кола, за да вземе Таня и нейните родители. След седмица подписаха и като поживяха още две седмици, разкъсани между посещенията при роднини и времето, което Николай прекарваше в разговори със Стефан, имаше още много неща, които трябваше да се уточнят преди заминаването, най-после, доволни и щастливи, двамата се оказаха на борда на самолета, който щеше да ги отведе към техния нов живот.

    Таня винаги, когато се замислеше за това, беше убедена, че страшно много ще се притесни, когато се запознава с родителите на Николай, но всичко стана толкова бързо, че тя като че нямаше време дори да осъзнае какво точно става и съответно да се притесни...

Месецът, който остана зад гърба им, и се струваше като сън... прекрасен и нереален. Една малка част от нея не можеше да повярва, че това, за което толкова години беше мечтала, вече е факт... Николай е тук, до нея, ако протегне ръка може да го пипне, и той повече никога няма да я оставя... Ще го вижда всеки ден, ще се буди до него и ще заспива до него, а това е толкова... почти нереално щастие, когато си свикнал да живееш далеч от другия.

     Тя го хвана за ръката  и опря глава на рамото. Ето, сега за пръв път се качва на самолет, навярно би било добре да се развълнува, да се зарадва, а тя чувства само щастието, че Николай е до нея и  на неговия фон, останалото губи смисъл...

     Москва ги посрещна слънчево усмихнато... Таня се взира през прозореца на таксито, чуди се дали някога този огромен град ще и стане познат и близък, изненадва се, че не е  толкова различно... преди да излезеш за пръв път от България, все ти се струва, че чужбина е съвсем различна и ти ще се чувстваш съвсем различно там...  А ето, че не е така. Ръката и неотменно е в ръката на Николай, не и се ще да го пуска никога вече. Апартаментът не е много голям, но е достатъчен за тях двамата. Обзаведен е хубаво... Таня никога не е живяла на толкова добре обзаведено място... През прозореца се вижда огромен булевард... Николай отива да остави куфарите в другата стая и Таня остава сама. Сяда на пода до масичката и,като плъзга пръстчета по чисто новия мокет и гали дивана, весело се смее...

Глава Тридесет и девета            Глава Четиридесет и първа

Видяхте ли вече романа "Опера"?

Можете да го купите от тук.