"Хора" Глава Тридесет и шеста

Стефан искаше да направи голяма сватба, не толкова за себе си, колкото за Ирина, нали всяка жена си мечтае да се види в бяла рокля.

Тя обаче категорично отказа, нещо повече, отказа дори малко тържество, искаше само да подпишат.

Той много пъти се опитва да говори с нея, да я разубеди, но тя беше твърдо решила -  не иска тържество. Тя не се жени, защото иска да е булка, жени се, защото иска да живее с мъжа си и ритуалността я плаши, отблъсква я, не и е нужна.

Ирина се беше сблъсквала с толкова несправедливости и толкова злоба, че някъде дълбоко в себе си се  боеше да не предизвикат хорската злоба и завист, тя не им беше нужна, плашеше я до ужас, а   така, тихо и скромно можеха да си подпишат и да си живеят спокойно и щастливо.

На подписването отидоха само с детето и родителите си, после се почерпиха само с тях и така започнаха новия си живот. Съпругата на богат мъж, се омъжи в елегатна и красива, но скромна рокличка до коляното, която дори не беше бяла.

Може би мнозина от познатите и тайно решиха, че определено нещо не е наред с нея, че луда, но никой не подозираше, че в този ден  няма по-щастлива от нея.

***

“Здравей, Николай!

Благодаря ти за поздравленията! Аз съм много щастлив, да, никога досега не ми се е случвало. Като се замисля съм и по-спокоен от  всякога и единственото за което треперя, е да не се случи нещо лошо - пазя близките си като орле, много ми се иска да успеем да задържим това щастие.

През какво нещо преминахме, за да стигнем до тук... не искам да си спомням. В такова общество живеем, Николай, такова общество...  болно... сега, когато имам до себе си тази жена и се стараем да запазим нашия малък свят далеч от хорските очи, за пръв път, откакто се помня, се чувствам нормален човек... Иначе животът е някакво безумие, сякаш пила постоянно е пилила психиката ми, изкривявала я е ,  травмирала я е... И ако бях само аз -всички са изкривени, травмирани... Когато видя девойка със силикон, вече я гледам както бих погледнал жена, дълго бита от мъжа си... съжалявам я, мъчно ми е за нея... тя е жертва на това нечовешко, ненормално общество, както много други... и Елена е жертва, всички са жертви и в ужаса си, за да се защитят, за да оцелеят нараняват други... няма разум... няма глас, който да ги спре... няма никой, който да може да им даде съвет... всичко е едно безумие... празно, безпътно, страшно.

Знаеш ли кое ме плаши толкова много... човек свиква да вярва, че ако някой някога го обича, то ще е само и единствено  заради  секса... толкова ще харесва секса с него, че ще иска винаги да бъдат заедно... а това е глупост, безумие...

Не, че няма свестни хора, просто им е трудно...  В подобна среда е  усилие да бъдеш човек, да останеш верен на себе си...

Съжалявам, че те занимавам с тези, неща, но го правя, защото не се съмнявам, че ще ме разбереш и, че и ти мислиш така. Сега те оставям, че секретарката ми чака на вратата с цял куп съобщения :) Пази се много!

Стефан”


Глава Тридесет и пета            Глава Тридесет и седма 

 

Видяхте ли вече романа "Опера"?

Можете да го купите от тук.