От летището Елена се прибра сама. Изрично помоли
Стефан да не я посреща, не и беше до него. Мина през офиса, изслуша най-спешните
проблеми и едва след това се добра до мезонета. Детето беше на детска градина,
чистачката обикаляше из хола. Спалнята вече беше изчистена, Стефан предвидливо
беше помолил жената да започне от там.
Елена свали дрехите от тялото си. Обичаше да се
разхожда гола. Вървейки към банята мина покрай огледалото и с наслада огледа
хубавото си тяло. После забеляза колко е уморена и как неворъженото и с грим
лице не се свенеше да го показва. Докосна с ръка бузата си и забеляза как
ситно, но непрекъснато треперят пръстите и... При толкова лекари ходи и всички
вдигаха ръце, и тя, тази, която положи
толкова усилия да не се чувства никога сама и слаба, да има власт над другите
хора, сега седеше пред огледалото и безпомощно се вглеждаше в треперещите си
пръсти...
Тя, която така искаше да контролира нещата стана
толкова слаба, че загуби контрол над себе си и нервите си. Николай щеше да
напусне и тя го знаеше. Знаеше и , че той е поредния, когото губи, защото не
може да се владее и не намира начин да се отнася правилно към него. Още
по-тъжното беше, че той не е първият, а тя знаеше и, че няма да е последния. А
е толкова жалко да губиш служители, защото не можеш да се овладееш, не знаеш
как да се държиш с тях.
А това, че е първият мъж, който посмя да я
отхвърли, да, това никога няма да му го прости! Та тя е толкова прелестна,
толкова секси, че сама би се пожелала, камо ли мъж да не я пожелае. Вероятно е
гей. Да, определено е гей. Не останаха нормални мъже, ей!
Изведнъж и стана толкова мъчно за нея. Усети как
се самосъжалява и от това и стана още по-тежко. Сълзите бавно се търкаляха от
бузите и падаха по силиконовите гърди.
Чувстваше се развалина. Още дори тридесетте са
далеч, а тя вече е развалина. Уморена е до смърт, но не може да си позволи да
си почине, трябва да крепи фирмата. Всеки гледа как да те обере, не бива и за
ден да оставяш служителите сами. Бяха я обирали няколко пъти. Приятелките
винаги и се смееха, че се доверява на хората, а
Стефан винаги кротко казваше:”Нищо мила, случва се, в такъв свят
живеем”. Но мнението на Стефан нямаше значение. Приятелките бяха от
“обществото”, те разбираха, А Стефан е просто влюбен глупак. Иска и се никога
повече да не се вижда с лекари, след като видя колко са безпомощни по отношение
на ръцете и, също като нея, но навярно съвсем скоро, щеше отново “да легне под
ножа”. Струваше и се, че има невероятно грозни бричове. Приятелките и ги
забелязаха, когато я видяха веднъж по бански и веднага изкоментираха, че е
небрежна към себе си, че не се поддържа. Стефан искрено се засмя на въпроса и какво
мисли, и уверено и каза, че и внушават, а тя се връзва и че всъщност е
прекрасна, но тя не му вярваше. За него винаги беше била прекрасна, дори още в
самото начало, преди да си сложи силикона, а мъжете я забелязваха толкова
по-малко тогава. От известно време тя имаше нов, относително постоянен
любовник, той също ги забеляза и тя обеща да реши проблема, но несъзнателно
отлагаше. Точно сега се страхуваше до ужас за живота си.
Опипа бедрата си, да, определено имаше бричове.
Прииска и
се да спре да мисли, просто да се изкъпе и да
заспи, но имаше нещо, което я притеснява, някакъв въпрос, който скоро
трябва да реши и който я държи постоянно в напрежение, като кърфица в ходилото,
ако не стъпваш на крака забравяш за нея, но опиташ ли да стъпиш, можеш да
вървиш само като се кривиш насам натам и бурно ръкомахаш.
А, да, Станимир, новият и любовник я искаше само
за себе си и настояваше да се разведе, за да я има само той. Че нямаше да я има
само той, това беше ясно. Никоя уважаваща себе си красавица не се задоволява
само с един мъж. Приятелките и го казаха и тя искрено им вярваше.
Да се разведе ли? Детето, тя така или иначе нямаше
време за него, ако може да го вижда веднъж в месеца, за него няма да има
проблем. Тя ли си помисли това? Елена? Що за майка е? Такава, модерна и заета с
прекалено много неща, за да може да си позволи да обръща повече внимание на
едно малко момченце. Все пак работеше за него. Все пак щеше да е много по-добре
да някой ден да наследи две фирми, вместо една.
Стефан? Ако само можеше да си спомни защо се беше
влюбила в него... А да, чувстваше се толкова властна, когато беше с него и
парите му бяха нейни слуги. Обаче, тя вече има своя фирма, освен това Станимир
също има пари.
Стефан е най-красивият мъж, когото някога е
виждала. Толкова красив, че първият път, когато го погледна, дъхът и спря.
Но тя също е красавица. Хората казват, че не е
хубаво мъжът и да краде внимание, което по право принадлежи на нея като жена...
Стефан... той е просто влюбен глупак и тя го
мразеше, как го мразеше затова. Тя имаше нужда от силен мъж, който да умее да я
води напред, да не и позволява да греши, да умее да и налага волята си, да я
спаси от самата нея.
А той толкова много я обичаше, прекалено много, за
да има силата да и наложи своето виждане.
Дори не посмя да се скара с нея, когато разбра, че
тя му изневерява и смята да продължава да го прави, дори не оспори твърдението
и, че това е нормално, той така се страхуваше да не я загуби, че беше забравил
какво е гордост, ако се наложи беше готов да се влачи пред нея по корем, само и
само да е доволна. Съгласяваше се с
всичките и глупости. Защо и е такъв мъж? Не и трябва! Тя ще го напусне и ще
заживее при новия! Да, точно това е, което трябва да направи, това е, което
отдавна всички я съветват, новият е къде - къде по-добра партия от Стефан.
Решението е взето. Край! Свърши!
Усети как сълзите стават все повече и повече,
задушават я, избухна в ридание и цялата разтресена от бушуващата в нея буря, се
свлече до тоалетката.
Няма коментари:
Публикуване на коментар