"Нещо небурмичешко. Дефект.
Спомен от това, което си била преди да станеш бурмичка. Цялата се събираш в
този дефект. Всичко, което си била е този дефект. И ще го браниш с юмруци и
ритници, ще дереш, ще хапеш, ще си изпилиш пръстите до кръв, ще си израниш
ръцете до кокал. Но няма да го пуснеш. Няма да позволиш да го заравнят
проклетия дефект, в който още те има. Теб. Проклетия дефект, в който още си ти.
Не онази. Не другата. Не страшната и непознатата от огледалото. Ти! Ти... Ти...
Ти... Господи, колко го обичаш този дефект! Единствената част от теб, която още
обичаш! Как би могла да я пуснеш?"
Няма коментари:
Публикуване на коментар